Димитър Маринов Бонев е свещеник, възрожденски учител и преводач, манастирски игумен, журналист, народовед, краевед, основател и първи директор на Етнографския музей, политик, един от „строителите на съвременна България”, един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция.

Заради необятните му и безценни етноложки трудове Д. Бонев е наречен нестор на българската етнография.

Роден е на 14 октомври 1846 г. В гр. Вълчедръм. През 1863 г. бил послушник при протоигумен Неофит Рилски в Рилския манастир.

От 1867 до 1871 учил във Военното медицинско училище в Цариград, след което през 1875 г. завършил философския факултет в Белград. През същата година започнал работа като учител в Лом.

От 1879 до 1882 г. бил народен представител в Учредителното народно събрание, приело Търновската конституция и във Великото народно събрание, както и съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин.

През 1894 е директор на Народната библиотека и учителства  в Лом, Русе и София.

Превежда и активно сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат.

Публикува статии в органа на Българската екзархия в Цариград – в. „Вести” (1900-1903 г.), в  сп. “Духовна култура” и в „Църковен вестник”, на който е и редактор през периода 1904-1905 година.

През 1904 г. основава Етнографския музей и е негов пръв директор от 1904 до 1908 година.

През 1921 г. Димитър Маринов приел духовен сан. Игумен в Чипровския манастир „Св. Иван Рилски”

След дългогодишна и изключителна по обхват събирателска работа публикува безценните материали в седемте книги на труда си „Жива старина” (1891-1914), който и до днес си остава най-доброто и всестранно проучване на българската народна култура – обреди, обичаи, песни, жилище, покъщнина, храна, облекло, накити, медицина, обичайно право.