Много са стожерите на българщината и на националното достойнство в 13-вековната ни история, но Димитър Маринов Бонев е един от най-значимите родозащитници, извършил културно-просветен подвиг с чест и всеотдайност.
Роден е на 14 октомври 1846 г. в Ломското село Армалуй
Поради ранната смърт на майка му, той е осиновен и от Петко е прекръстен на Димитър. Съдбата е отредила на Димитър Маринов да расте и да се развива като будна и всестранна личност – свещеник, възрожденски учител и преводач, журналист и краевед, а след Освобождението – като един от „строителите на Съвременна България“ и основоположник на българската етнография.
Завършил образованието си във Военномедицинското училище в Цариград
След това и в Белградската семинария, той се завръща в родния Лом през 1875 г. и започва работа като учител в местното училище. Едновременно с учителството, се занимава с етнографски проучвания за Северозападна България. Неуморно събира разкази, посветени на обредите и обичаите. Така, през 1891 г., на бял свят излиза неговата емблематична поредица „Жива старина“. След Освобождението е избран за председател на Окръжния съдебен съвет в Лом. Директор е на Мъжката гимназия в Русе, а малко след това – и на Девическата гимназия в София. В началото на ХХ в. е директор на Народния музей. През 1906 г. става основател на самостоятелния Етнографски музей в столицата. Изпълнен с дълг към родното, той напуска музея, за да се отдаде на проучванията на Лом и Ломската околия. Земният му път завършва в Рилския манастир през 1940 г.
Името на нашия патрон е ярък пример, че за просветителството, тази уникална българска категория, няма времеви и пространствени рамки.
Нека образът на Димитър Маринов винаги да ни напомня, че знанието и образованието са сила, която в ръцете на младото поколение води до един по-добър свят, а неговото културно и духовно наследство бъде нашата морална сила!